Микоза

Какво представлява микоза?

Микоза, и по-скоро микозите са кожни гъбични инфекции се разделят на повърхностни и дълбоки.

Най-честа причина за повърхностните микози са различни видове дерматофити ( трите рода Trichophyton, Microsporum, Epidermophyton) и дрожди (най-често Candida albicans). Дълбоките микози се срещат предимно при имунокомпрометирани пациенти.

Предразполагащи фактори за развитие на микозите са топли и влажни условия, имунодефицитни състояния, прием на антибиотици, захарен диабет.

При деца се наблюдават различни форми на кожни микози, като най-честите са:

1. Tinea capitis – представлява най-честата гъбична инфекция на скалпа и косата при деца, която се харектеризира най-често със загуба на коса, зачервяване и десквамация (залющване), придружени от сърбеж.

От какво се причинява микоза?

В 90% от случаите в САЩ и Западна Европа се причинява от дерматофити от род Trichophyton.

Род Microsporum се среща по-често в Африка и Югоизточна Европа. Причинителят атакува космения фоликул и кожните клетки на скалпа, като предизвиква възпаление.

Дерматофитите се срещат в околната среда, в почвата, като някои от тях паразитират върху котки и кучета. Могат да се разпространят от близкък контакт със заразено дете или животно.

Има ли усложнения?

Нелекувани броя на лезиите се увеличава, като понякога се наблюдават системни симптоми като общо неразположение, лимфаденопатия, фебрилитет и др.

Как се диагностицира?

Съществуват различни методи за диагностика като най-често се използват:

а) директно микроскопско излседване с 10-30% КОН

б) флуоресцентно изследване с лампата на Wood – наблюдава се характерно оцветяване

в) дерматоскопия – наблюдават се специфични характеристики за микозите

г) културелно изследване – култивиране на гъбичките върху специална хранителна среда

Какво е лечението?

Противогъбични (анитимикотични) шампоани като Кетоконазол 2% или селенов сулфид 2,5%. Системна терапия с перорални антимикотици като гризелофулвин, флуконазол, итраконазол.

2. Tinea faciei и Tinea corporis – представляват повърхностни гъбични инфекции, които се наблюдават съответно в областта на лицето или тялото. Често срещани при деца, характеризиращи се с една или няколко еритемни (зачервени) плаки, рязко отграничени от околната тъкан, с пръстеновидна форма, централно просветление и периферен еритемен (зачервен) ръб.

От какво се причинява?

Най-чести причинители на заболяването са дерматофити от род Trichophyton и Microsporum. Заразяването се осъществява чрез контакт с болен човек или животно.

Tinea faciei често се бърка със себореен дерматит, контактен дерматит, полиморфна светлинна ерупция и др. като често се пропуска и остава недиагностицирана.

За лечението й са показани локални антимикотици като циклопирокс, клотримазол, еконазол, миконазол, кетоконазол, тербинафин. За тежки случаи се препоръчва системна терапия с перорални антимикотици.

Tinea corporis често се бърка с ануларна еритема, псориазис, контактен дерматит, екзема, питириазис розеа, гранулома ануларе и др.

За диагностика и лечение на микозите по лицето и тялото се използват същите методи и средства, като тези при микози по скалпа и косата.

3. Кандидоза – повърхностна микотична инфекция, причинeна от дрожди от род Candida, най-често Candida albicans, засягаща както кожа, така и видими лигавици. В различните възрастови групи се наблюдава различна клинична изява.

а) оралната кандидоза е характерна за новородени деца, като се характеризира с наличие на болезнени белезникави, подобни на пресечено мляко подвижни плаки върху устната лигавица. При възрастни може да е признак на имунодефицит, като при болни със СПИН.

Candida присъства в гастро-интестиналния тракт в голяма част от човешката популация като нормалне обитател. По време на раждане се предава на новороденото от майка му през вагиналния канал.

През втората седмица от живота на детето се появява в устната кухина, като механичното отстраняване на налепите със суха марля води до разкриване на зачервена и кървяща лигавица. Лечението е най-често чрез нистатин суспензия или локални антимикотици като клотримазол.

б) кожната кандидоза е повърхностна микотична инфекция, възникваща върху области от тялото с повишена влажност като интертригинозните зони (гънките).

При бебета като вторична инфекция се наблюдава при памперс дерматит в зоната на памперса под формата на зачервяване, залющване, сателитни еритемни папули и мацерация.

Свръхрастеж на Candida albicans върху кожата се наблюдава при деца със захарен диабет, затлъстяване, хиперхидроза, имунологични дефекти, локална или системна кортикостероидна терапия, хронични заболявания, химиотерапия и др.

За профилактика е необходимо поддържането на областите на гънките сухи, носене на дрехи от памучни материи, прилагане на подсушаващи пудри. За лечение се използват локалните противогъбични препарати в продължение на поне 6 седмици.

4. Питироспороза (Pityriasis versicolor) – представлява често срещана асимптоматична повърхностна гъбична инфекция на тялото, характеризираща се с бели, зачервени или кафеникави залющени кръгли или овални петна, свързани със свръхрастеж на гъбичката Pityrosporum ovale (Malasezia furfur).

Заболяването се засяга във всяка възраст, като се наблюдава повишена честота при спортисти, хора в тропическите райони, при дейности, свързани с повишено изпотяване.

Гъбичката е част от нормалната микрофлора и не е заразна, но определени условия могат да доведат до свръхрастеж.

Хипопигментните петна (бели) са резултат от подтискане на синтезата на меланин. Обикновено са безсимптомни или леко сърбящи, разпространяват се в продължение на месеци до години в областта на трункус, ръце, шия, аксили, слабини, бедра, гениталии и рядко по лицето.

Трябва да се разграничи от други заболявания като витилиго, гутатен псориазис, питириазис розеа, питириазис алба, постинфламаторна хипопигментация, тинеа корпорис, себореен дерматит, вторичен сифилис, нумуларна екзема.

Pityriasis versicolor има доброкачествено протичане, но хронично-рецидивиращ ход. Пигментните промени могат да персистират с месеци или години, като създават козметичен дискомфорт на пациентите.

Заболяването се повлиява много добре от локално приложение на антимикотиечни шампоани като селенов сулфид, 2% кетоконазол или антимикотични кремове като клотримазол, еконазол, миконазол и др.