Вулвит – симптоми, видове и лечение

Вулвит е възпаление на външните женски полови органи (вулва). То причинява сърбеж, парене, зачервяване и подуване в интимната област. Вулвит може да се появи при жени от всички възрасти – от малки момичета до възрастни жени – и обикновено е резултат от инфекция, дразнене или други фактори. Това не е самостоятелно заболяване, а по-скоро комплекс от симптоми, които често сигнализират за подлежаща причина.

Какво представлява вулвит

Вулвата включва външните гениталии – срамните устни (големи и малки), клитор, входа на влагалището, интимната област около отвора на уретрата и др. Вулвит наричаме възпалението на тази област. Най-общо, това означава, че тъканите на вулвата са раздразнени, зачервени или подути. Често вулвитът е съпроводен и с възпаление на влагалището (вагинит), като тогава състоянието се нарича вулвовагинит.

Вулвитът не е рядък проблем и може да засегне всяка жена. Някои групи обаче са по-предразположени – например малки момичета преди пубертета и жени в менопауза. Причината е, че при тях нивата на естроген са ниски, което води до по-тънка и суха лигавица, по-уязвима към раздразнения и инфекции.

Причини за поява на вулвовагинит

Вулвитът може да бъде предизвикан от различни фактори. Ето основните причини за възпаление на вулвата:

• Инфекции: Най-честите причинители са инфекции. Гъбичките – особено Candida albicans – водят до кандидозен вулвит (млечница) с интензивен сърбеж и бяло течение. Бактериалната вагиноза или други бактериални инфекции също могат да причинят възпаление на вулвата.
  Вируси като херпес симплекс (генитален херпес), молуски (Molluscum contagiosum) или човешки папиломен вирус (HPV) също могат да предизвикат вулвит или съпътстващо дразнене в интимната област. При малки деца е възможно вулвит да възникне и вследствие на паразити (напр. острици) или бактериално замърсяване при лоша хигиена.
• Дразнещи вещества (иритативни фактори): Много случаи на вулвит се дължат на локално раздразнение от агресивни химикали или механично триене. Например употребата на парфюмирани сапуни, интимни душ-гелове, ароматизирани мокри кърпички, пяна за вана или силни препарати за пране може да раздразни нежната кожа в интимната зона.
  Също така честото вагинално промиване (спринцоване) или прекалено агресивната хигиена могат да нарушат естествения баланс и да доведат до възпаление. Тесното или синтетично бельо и прекалено тесните дрехи, които търкат и запарват зоната, също са рисков фактор. Дори дългият престой с мокър бански костюм след плуване може да създаде среда за развитие на вулвит.
• Алергични реакции: Алергичен вулвит може да възникне при чувствителност към определени продукти. Чести виновници са латексовите презервативи, спермицидни кремове и гелове, ароматизирани дамски превръзки или тампони, определени марки тоалетна хартия, лубриканти и др. При контакт с алергена кожата на вулвата реагира с възпаление – зачервяване, сърбеж, оток.
• Хормонални промени: Недостигът на естрогени изтънява и изсушава лигавицата на влагалището и вулвата. Това се среща най-вече при жени в менопауза, но понякога и при кърмачки (поради лактационна аменорея) или при отстраняване на яйчниците. Сухата и атрофична лигавица лесно се раздразва и инфектира – състояние, известно като атрофичен вулвит (част от атрофичния вагинит).

Нерядко няколко фактора в комбинация водят до вулвит. Например, при бременност имунният статус и хормоналният баланс на жената се променят – повишените нива на естроген и гликоген благоприятстват гъбичните инфекции, затова кандидозният вулвит при бременност е често явление. Същевременно кожата може да стане по-чувствителна и податлива на раздразнения.

Симптоми при вулвит

Симптомите на вулвит могат да се проявят в различна степен – от леки до силно изразени, в зависимост от конкретната причина и степента на възпалението. Най-често се наблюдават сърбеж и парене във външната генитална област, които често са интензивни и продължителни. Областта около срамните устни може да бъде зачервена и подута, като понякога се появява ситен обрив или кожни разранявания в резултат на чесане. При уриниране пациентката може да усеща парене, особено ако урината докосва възпалената кожа, а при полов контакт се съобщава за болка, известна като диспареуния.

Не е изключено да се появи и вагинално течение – то може да бъде бяло и с консистенция на извара при гъбична инфекция, жълтозелено при бактериална, или просто по-обилно и с неприятна миризма, без специфичен причинител. При по-силно възпаление дори носенето на бельо или самото движение може да предизвиква дразнене и болка при седене или ходене. В определени случаи, особено при по-тежки инфекции, могат да се образуват мехурчета, ранички или люспеста кожа. Така например при херпес често се наблюдават групирани болезнени мехурчета в засегнатата зона.

Тези симптоми обикновено предизвикват сериозен дискомфорт и подтикват жената да потърси медицинска помощ. Ако оплакванията не отшумяват в рамките на няколко дни, се влошават или се появяват повтарящо се, е силно препоръчително да се направи консултация със специалист дерматолог с цел установяване на точната диагноза и подходящо лечение.

Видове вулвит

Вулвитът бива класифициран според причината и протичането. Острият вулвит започва внезапно с изразени симптоми (силен сърбеж, парене, зачервяване), докато хроничният вулвит протича продължително или повтарящо се, със сравнително по-леки, но упорити оплаквания. Според конкретния причинител или фактор, вулвитът може да се раздели на следните видове:

• Кандидозен вулвит (гъбичен вулвит): Причинен е от свръхрастеж на гъбички Candida в областта. Характерен е силният сърбеж, зачервяване и бяло, подобно на извара течение. Често съпътства вагинална гъбична инфекция (млечница). Кандидозният вулвит може да бъде остър (например след прием на антибиотици, които нарушават микрофлората) или рецидивиращ при някои жени. Лечението му изисква противогъбични средства (локални кремове или глобули и/или перорални таблетки).
• Бактериален вулвит: Обикновено се свързва с бактериална вагиноза или друга бактериална инфекция във влагалището, която предизвиква раздразнение и навън. Симптомите на бактериалният вулвит включват сивкаво течение с неприятна миризма, парене и умерен сърбеж. Понякога полово-предавани инфекции като трихомониаза, хламидия или гонорея също могат да причинят възпаление на вулвата. Лечението при бактериален причинител е с подходящи антибиотици (локално и/или системно).
• Атрофичен вулвит: Наблюдава се при жени в менопауза (или други случаи на естрогенен дефицит). Нисните нива на естроген водят до изтъняване и изсушаване на влагалищната и вулварна тъкан (атрофичен вагинит). Вулвата става лесно ранима – получават се микропукнатини, сухота, парене и болка. Може да има хроничен лек сърбеж и чест дискомфорт или болка при полово сношение. Тъй като липсва инфекция, течение обикновено няма или е минимално. Атрофичният вулвит се подобрява при приложение на локални естрогенни кремове или овлажняващи гелове за интимна грижа, но прегледът при специалист е задължителен за точна преценка.
• Алергичен/иритативен вулвит: Това е възпаление вследствие на контакт с дразнещи химикали или алергени. Симптомите се появяват скоро след въздействието – силен сърбеж, зачервяване, оток. Може да се различи по това, че често липсва вагинално течение (тъй като няма инфекция). Примери за алергичен вулвит са от използване на нов интимен сапун, ароматизиран лосион, прах за пране, латексов презерватив и пр. Лечението включва премахване на дразнителя, успокояване на кожата (напр. с противовъзпалителни кремове) и изчакване на възстановяването.
• Вулвит при бременност: Както споменахме, бременните жени често страдат от гъбични инфекции, затова кандидозният вулвовагинит е разпространен през бременността. В допълнение, лигавиците могат да са по-подути и чувствителни през този период. Лечението на вулвит при бременност трябва задължително да се проведе от лекар, тъй като някои лекарства (например орални противогъбични) не се препоръчват. Обикновено се използват локални средства, безопасни за плода – кремове и вагинални овули (с клотримазол, натамицин и др.), както и пробиотици за възстановяване на флората.

Какво лечение може да се приложи

Лечението на вулвит зависи пряко от причината за възпалението. Основната цел е да се премахне източникът на дразнене и да се облекчат неприятните симптоми. Консултацията със специалист не бива да се отлага, тъй като правилно подбраното лечение води до бързо подобрение и предотвратява усложненията.

Ако причината е гъбична инфекция, както при кандидозен вулвит, най-често се предписват противогъбични медикаменти. Това могат да бъдат локални кремове с клотримазол или еконазол, като например Канестен 1% или Гино-Дактарин. При наличие на вагинит обикновено се добавят и вагинални глобули с клотримазол или нистатин, а при по-сериозни случаи се използват перорални средства като флуконазол (например Дифлукан).

Когато възпалението е причинено от бактерии, лечението включва антибиотици, съобразени със специфичната инфекция. При бактериална вагиноза или някои полово предавани инфекции лекарите често изписват метронидазол под формата на таблетки или вагинален крем, или клиндамицин, както под формата на вагинален крем, така и на таблетки. При установени инфекции като гонорея се прилагат специфични системни антибиотици.

За успокояване на сърбежа, зачервяването и подуването понякога се включват кремове с кортикостероиди, като например хидрокортизон в концентрация 1%. Те обикновено се използват за кратък период и под лекарско наблюдение, често в комбинация с основното антимикробно лечение. При алергичен вулвит може да бъде назначен и кратък курс антихистаминови таблетки с цел овладяване на имунната реакция.

При наличие на сухота, особено в случаи на атрофичен вулвит, често се препоръчват локални естрогенни кремове като Овестин, съдържащ естриол, които подпомагат възстановяването на лигавицата. В допълнение към тях могат да се прилагат и овлажняващи гелове или кремове без аромат, които поддържат кожата хидратирана и еластична. За защита на раздразнената кожа в чувствителни зони често се използват кремове с цинков оксид, които действат успокояващо и предпазват – подходящи са и при лечение на вулвит при деца.

Наред с медикаментозното лечение, важно е да се избягват полови контакти до пълното отзвучаване на симптомите, тъй като сексът може да влоши състоянието. Поддържането на добра лична хигиена, като измиване само с вода или с подходящ интимен продукт, също е важно за оздравителния процес. Препоръчително е носенето на памучно, свободно бельо, а тесните дрехи трябва да се избягват, за да се намали влагата и да се осигури проветрение на кожата.

Самолечението крие рискове, защото неподходящо избрани кремове или лекарства могат да прикрият симптомите, без да отстранят причината. Затова винаги е необходимо да се потърси мнение от дерматолог или гинеколог, който да постави точна диагноза и да назначи адекватна терапия.

Домашни рецепти и билки при вулвит

Някои домашни средства могат да облекчат временно симптомите на вулвит, но използването им трябва да бъде внимателно и да не замества медицинската консултация, особено при тежки или повтарящи се случаи. Топлите седящи вани с отвара от лайка или смрадлика са традиционно средство за успокояване на възпалена кожа. Лайката има антисептично и противовъзпалително действие, а смрадликата – стягащо и заздравяващо. Потапянето в хладка отвара за около 10–15 минути може да донесе временно облекчение, както и хладни компреси с билкова вода, наложени върху засегнатата зона.

Добрата интимна хигиена също е важна – препоръчва се измиване само с вода или специален интимен гел с неутрално pH, без ароматизатори и сапун. Обикновените душ-гелове и агресивни сапуни могат да раздразнят още повече кожата. Подсушаването трябва да е нежно, с мека кърпа, без търкане.

Билките като лайка, невен, смрадлика и лавандула често се използват във външни промивки или бани, като помагат за успокояване на раздразнението и заздравяване на кожата. Отварите трябва да се охлаждат добре преди употреба, за да не се предизвика допълнително изгаряне на чувствителната зона.

Носенето на памучно, широко бельо и избягването на синтетични материи, както и пропускането на бельо нощем, също подпомагат възстановяването. Добра идея е временно да се избягва всякаква употреба на козметика и измивни продукти в интимната зона. При силен сърбеж може да се направи лек разтвор със сода бикарбонат – една чаена лъжичка в чаша преварена вода – за външно облекчение, тъй като той леко променя pH и затруднява развитието на гъбички.

Важно е да се помни, че тези мерки са само временни и подпомагащи. Те не лекуват основната причина за вулвита, поради което консултацията с дерматолог или гинеколог е задължителна, особено при продължителни, тежки или често повтарящи се симптоми.

Кога да потърсим лекарска помощ?

Препоръчително е да потърсите лекар при първите признаци на вулвит, вместо да чакате състоянието да се влоши. Необходимо е медицинска оценка в следните случаи:

• Силни симптоми: Ако сърбежът, паренето, болката или отокът са интензивни и причиняват значителен дискомфорт или нарушават ежедневието.
• Липса на подобрение: Ако сте опитали базови мерки за няколко дни (напр. хигиена, билки) и няма подобрение или симптомите дори се засилват.
• Повтарящ се или хроничен вулвит: Чести епизоди на вулвит или дълготрайни оплаквания изискват лекарски преглед за установяване на причината. Може да се наложат допълнителни изследвания – микробиологичен анализ на секрет, тестове за полово предавани инфекции, а понякога и кожна биопсия (при съ nghi за дерматологично заболяване).
• Бременност: Бременните жени винаги трябва да се консултират с акушер-гинеколог при симптоми на вулвит, тъй като е важно да се приложи безопасно за бебето лечение.
• Детски вулвит: Ако малко момиче има зачервяване, сърбеж или течение, задължително го заведете на детски гинеколог или дерматолог.

Не се притеснявайте да говорите открито с лекаря за симптомите си – вулвитът е често срещан проблем, който лекарите дерматолози и гинеколози добре разбират. След прегледа, специалистът ще назначи правилно лечение и ще ви даде насоки как да предотвратите повторна поява.

В естетична клиника AestheDerm в София се предлага преглед и ефективно лечение на вулвит. Нашите опитни дерматолози ще идентифицират причината за възпалението и ще назначат най-подходящата терапия, така че да се почувствате по-добре възможно най-скоро. Не отлагайте консултацията – навременната медицинска намеса ще ви спести продължителен дискомфорт и усложнения!

В заключение

Вулвитът представлява неприятно, но в повечето случаи лечимо състояние. Ключът към успешно справяне с проблема е да се открие навреме причината и да се приложи правилното лечение. Поддържането на добра интимна хигиена, избягването на раздразващи фактори и навременната консултация със специалист са най-добрият подход. Не забравяйте, че самолечението може да не е достатъчно – при упорити симптоми се доверете на медицинските професионалисти. С правилни грижи и лечение, вулвитът отзвучава бързо и без трайни последици, а вие можете да се върнете към нормалния си комфорт и ежедневие.