Не бих сложил граница в предпочитанията на различните нации. Имам немалко пациенти от чужбина, включително и от северните страни и смятам, че по-правилно ще бъде ако подходим към пациентите според класическите психотипове, касаещи отношението на хората към козметичните процедури. Едни казват: не желая да се променям, моето стареене е част от моя живот и част от моята същност. Другата категория казват: бих направил процедури за подмладяване, но единствено ако те са природосъобразни – естествени, с природен произход и абсолютно натурални. Третата категория са тези, които са готови на всичко, което ще ги направи по-млади и по-красиви.

Здравната реформа е функция на реформата в държавата въобще. Обществото ни не е узряло да поеме една такава реформа, затова и неколкократните опити доведоха до нищо. Но смятам, че основното, което трябва да се разбере е, че ръководството на здравните заведения е мениджърска работа. За тази цел трябва да се създадат истински специалисти по здравен мениджмънт – икономико-маркетинговата част на работата. Непрекъснато виждаме примери за добри клиницисти и катастрофални мениджъри, въпреки това тази практика продължава и днес. Ще бъде истински успех за развитието на държавата, ако с управлението и се заемат образовани хора, с подходящ ценз и умения. Изобщо бизнес не се прави стихийно, просто защото мислим, че разбираме от това. Крайно време е да разберем, че за да правим добър бизнес, трябва да се подготвяме години наред и да имаме практическа школовка в подходяща среда. Погледнете нашите министри. Тези, които са изградени мениджъри и професионалисти, се справят успешно с министерската работа. Тези, които са назначени, защото просто са удобни, са катастрофални специалисти. Без професионално ръководене и на най-малката здравна единица успех няма.

Това е въпрос, по който може да се напише дисертация. Ще се опитам да щриховам основните моменти:
– да се промени наредбата за специализации и да се актуализират специалностите, като се хармонизират с европейските;
– да се създаде адекватна статистика за бройката специалисти в България, както и планировка на новоотпуснатите места за специализация;
– да се промени финансовия статут на специализиращите лекари – в Европа те получават заплата, а не плащат, както у нас;
– да се промени и минималната работна заплата на лекарите изобщо и в частност на младите специалисти.

Категорично не. Всичко е въпрос на желание на пациента и възможности на лекаря. Не рядко се случва преди да пристъпим към корективната процедура да разговаряме и да разглеждаме снимки. Стремя се винаги да анализирам анатомичните дадености на индивида и се стремя да ги запазя. Разбира се, когато пациентите са против класическите критерии за красиво, се стремя да променя намеренията им. Тук е най-често срещаният проблем. Не рядко лекарят, който прави процедурата, трудно се справя с анализа на даденостите. Изключително важно е когато искаш да създаваш красота, самият ти да си естет и да виждаш и цениш красотата. Задължително преди да се захванеш с естетична медицина трябва да откриеш красотата на класическото изкуство, да се запознаеш с нормите за красиво според изобразителното изкуство и скулптурата. Да познаваш идеалните пропорции на човешкото тяло и тогава да посегнеш към филтъра или скалпела.