Кожни тумори в нашата практика

Кои са най-честите кожни тумори?

Тъй като кожата е съставена от клетки и тъкани с различен ембрионален произход в нея могат да се развият различни по вид доброкачествени или злокачествени новообразувания. Има различни класификации на кожните тумори, но най-общо съществуват две групи: меланомни и немеланоми, които могат да бъдат както доброкачествени, така и злокачествени.

Кои са най-честите доброкачествени кожни тумори?

Видът на доброкачествения кожен тумор зависи от клетките, от които произхожда. Например от мастната тъкан произхождат липомите, от кръвоносните съдове – хемангиоми и ангиокератоми, от съеднително-тъканните елементи – фиброми, а от пигментните клетки (меланоцити) – невуси (бенки). Всички те са доброкачествени образувания, които ежедневно виждаме в нашата практика. Себорейната кератоза е най-честия доброкачествен кожен тумор при възрастни индивиди. Изглежда като плака в началото с цвета на кожата, неравна повърхност, от която често се отлющват парченца. Може да има известен сърбеж и леко кървене, особено в областите, където се трият дрехите.

Други срещани доброкачествени образувания са фибромите, които често са множествени, асимптоматични и могат сами да отпаднат, ако се увият около оста си. Появата им е свързана с фамилна обремененост, хормонални промени, обикновено в области на тялото подложени на триене. Представляват малки сферични образувания с цвета на кожата или пигментирани, които могат да бъдат както на краче, така и на широка основа.

Доброкачествени съдови образувания са хемангиомите. Те представляват овални червеникави надигнати лезии с гладка повърхност, асимптоматични. Тяхната поява е свързана с фамилна обремененост и обикновено броят им нараства след 40 годишна възраст.

Често срещани доброкачествени образувания са липомите, които се появяват навсякъде по тялото, където има мастна тъкан. Всички липоми представляват мековати надигнати формации, които се палпират в дълбочина, подвижни спрямо оклната тъкан. Обикновено нарастват бавно и са безсимптомни, но при притискане на нервни влакна могат да станат болезнени.

Вродените меланоцитни невуси (бенки) се появяват при раждане или в първите две години от живота, могат да бъдат с различна големина, често с „калдъръмена“ и окосмена повърхност. Гигантските вродени невуси подлежат на редовни прегледи с оглед търсене на признаци на атипия и повишен риск от поява на малигнен меланом.

В областта на скалпа най-често образуванията са доброкачествени и само 1-2 % са злокачествени, но са свързани с лоша прогноза. Поради високата плътност на мастните жлези, скалпът е най-честото място на трихилемални кисти.

А кои са най-честите злокачествени кожни тумори?

Най-честият немеланомен кожен рак от епидермален произход е базоцелуларния карцином, разположен обикновено по лицето и откритите части на тялото, който рядко дава метастази, но често рецидивира. Има различни варианти, но най-честият от тях е нодуларния, който изглежда като добре ограничен възел с восъкоподобен изглед и характерна съдова компонента. Ако туморът не се лекува, може да проникне дълбоко в подлежащите тъкани и да причини значителна деструкция.

Вторият по честота епидермален злокачествен тумор е спиноцелуларния карцином, който обикновено се развива върху предшестващи предракови състояния като актинична кератоза или върху участък с белези на фотоувреда. Локализира се по кожата на скалпа, дорзалната повърхност на ръката, ушна мида, долна устна, шия, откритите части на ръцете и краката. Клинично се презентира като язва с надигнати ръбове, честото образуване на крусти и лющене са типични повърхностни промени. Прогресивното туморно нарастване води до инфилтриране на подлежащите тъкани и ангажиране на регионалните лимфни възли.

От меланомните злокачествени новообразувания най-честият е малигнения меланом, който е най-сериозния онкологичен проблем в дерматологията. Малигненият меланом води началото си от пигметните клетки – меланоцити и се развива в резултат на неконтролирания растеж на патологично променените меланомни клетки. За разлика от останалите тумори, той засяга по-млади хора и може да метастазира още в ранните стадии на болестта. Представлява червено-кафява до синьо-черна асиметрична лезия, в която може да има и бели участъци, рядко и пълна липса на пигмент (амеланотични меланоми).

Кои са рисковите фактори за поява на кожните тумори?

На първо място това са УВ лъчите, които предизвикват промени в ДНК на клетките. Сред основните причини, които отключват злокачествени заболявания на кожата са хроничното слънчево изгаряне, особено в млада и детска възраст. Други рискови фактори са системната експозиция на изкуствени източници на УВ лъчи – солариуми, йонизираща радиация, първи фототип, инфекции с високорискови HPV, пациенти на имуносупресивна терапия, цикатрикси от изгаряне. Голяма част от болните са земеделски работници, моряци или хора, упражняващи професии, свързани с пребиваване на открито.

Как определяме кога става въпрос за нещо доброкачествено или кога има риск от израждане?

Най-общо доброкачествените образувания са добре ограничени от останалата кожа, подвижни са, с правилни граници, гладка повърхност, нарастват бавно и рядко се променят с времето, при наличието на пигмент – той е равномерно разпределен. Бързият растеж, разязвяването, промяна в пигментацията, са признаци на злокачественост и трябва да бъдат сигнал за посещение на специалист.

Коя е най-често срещаната кожна преканцероза, която виждате във вашата практика?

Най-честата преканцера е сенилната или актинична кератоза по фотоекспонираните повърхности, най-вече при хора от първи и втори фототип, които в ранна възраст са излагали прекомерно своята кожа на слънце. Преканцерозите трябва да бъдат лекувани, тъй като могат да прерастнат в спиноцелуларен карцином.

Друга интересна преканцероза е кератоакантома, която се характеризират с внезапна поява, бърза прогресия и регресия в рамките на месеци, възниква на мястото на предшестваща травма или слънчево изгаряне. Някои автори я смятат за вариант на спиноцелуларния карцином поради клиничното и хистологично сходство.

Кожен рог (cornu cutaneum) е хиперкератотична кожна лезия, която нараства вертикално под формата на пирамида или цилиндър и достига дължина от няколко милиметра до няколко сантиметра. Като основен етиологичен агент се счита инфекция с HPV. Тъй като често пациентите се притесняват да пипат лезията, тя нараства до значителни размери. Най-често в основата на лезията се съобщава за спиноцелуларен карцином.

Каква е профилактиката на кожните тумори?

Поне веднъж в годината препоръчваме да се прави скрининг при дерматолог, за да се установи кои от бенките са рискови. С помощта на дерматоскоп успяваме да видим всяко кожно образувание в детайли – каква е неговата структура, как е разпределен пигмента, има ли променени зони. Спрямо това насочваме пациентите за проследяване на рисковите образувания или за тяхното отстраняване.

Пациентите трябва да са обучени сами да преглеждат бенките си по достъпните места и при бърза промяна в размера и пигментацията да потърсят дерматолог, тъй като това е белег на динамика в развитието. Използване на фотопротекция при излагане на естествени източници на УВ светлина, както и избягване на изкуствените източници – солариуми, е задължително.

На балканите има най-много късно диагностицирани меланоми именно затова, защото нямаме достатъчно осведоменост и поради това, че съществува твърдението бенките да не се „пипат”. Ранната диагностика на началния стадий на заболяването е единствената гаранция за успешно лечение. Навреме и по правилата отстранените невуси не крият никакви рискове.

Кои са методите за отстраняване на кожните новообразувания?

Хирургичния метод чрез ексцизия на лезията в здраво под локална анестезия е един от най-често използваните и най-ефективните терапевтични подходи при злокачествените новообразувания на кожата. За разлика от много други деструктивни техники (криоаблация, лазерна аблация), този подход позволява хистологично изследване на ексцизираната тъкан и на резекционните линии, което служи за потвърждаване на диагнозата.

Въглеродният лазер е най-прецизния метод, с който конкретно отстраняваме доброкачествени образувания като фиброми, себорейни веруки, без да правим термотравма на околната кожа. Малко по-старият метод е електрокоагулатора. Други методи са криотерапията с течен азот, медикаментозна терапия, фотодинамична терапия, химио- и лъчетерапия, както и съвременната таргетна терапия с биологични средства.

Има ли сезонност в терапията на кожните новообразувания?

При отстраняване на доброкачествени образувания с CO2-лазер избираме есенно-зимния сезон, тъй като през пролетта и лятото има риск от пигментация след отстраняването им. Когато се касае за злокачествени новообразувания, които изискват хирургично лечение, сезонността е на втори план, тъй като не бива да се отлага отстраняването им.