Заболявания на скалпа и терапии за тях

Заболявания на скалпа и състояния на косата

Проблемите и заболяванията на скалпа, могат да бъдат израз на самостоятелно заболяване на космения апарат или да бъдат симптом на друго общо заболяване.

Те могат да бъдат както вродени, така и придобити, локализирани или генерализирани. Те могат да бъдат както вродени, така и придобити, локализирани или генерализирани.

Много често заболяванията на скалпа имат сходни симптоми и клинични характеристики, усложняващи диагнозата, но правилната диагноза е от решаващо значение за определяне на правилното лечение.

Промените на скалпа в някои случаи могат да бъдат признак на по-съществен медицински проблем, така че правилната диагноза е изключително важна.

Въпреки че заболяванията на косата не са свързани обикновено с физическо неразположение, много често те водят до психическо такова.

Причините за тяхното развитие могат да бъдат ендогенни (вътрешни) или екзогенни (външни), но много често остават неизяснени.

Най-често срещаните състояния и заболявания на скалпа и косата в нашата практика:

Сърбеж на скалпа

Често срещан симптом в дерматологичната практика, който може да е част от конкретно заболяване, но може да бъде и идиопатичен.

За да открием основната причина е важно да се отдиференцират различните заболявания, които предизвикват сърбеж на скалпа като използваме акронима SCALLP(себореен дерматит, контактен дерматит, тревожност, лихен планопиларис, въшки, псориазис).

Важно е да се определи дали сърбежът е локализиран в определена област на скалпа, засяга целия скалп или включва идруги части на тялото.

Лечението на сърбежа е комплексно и включва възстановяване на кожната бариера, баланс на микрофлората, медикаментозна терапия с антихистамини и специфична терапия на конкретното заболяване при наличие на такова.

Себореен дерматит и пърхот

Понастоящем се знае, че пърхотът и себорейният дерматит са две състояния на едно и също заболяване.

Себорейният дерматит е хронично възпалително кожно заболяване, засягащо богатите на мастни жлези региони: скалп, вежди, уши, назолабиални гънки, предна част на гръдния кош. Характерно е засягането на граничната зона на лицето с косата (т.нар.corona seborrhoica).

По-често се среща при мъжете на възраст между 15-50 г. и имунокомпрометирани пациенти. Рядко се появява преди пубертета, поради незрелост на мастните жлези.

Съществуват предразполагащи фактори за развитието на заболяването – генетична предиспозиция, нарушена бариерна функция, повишена активност на мастните жлези, индивидуална чувствителност и колонизация с гъбички от вида Malassezia, които причиняват неспецифичен имунен отговор.

Всичко това води до зачервяване, сърбеж и хиперпролиферация на роговия слой (лющене) под формата на жълтеникаво-сиви сквами (люспи). При новородените се характеризира с жълтеникави мазни люспи по скалпа, протича доброкачествено и отзвучава спонтанно.

Лечението цели поддържане на ремисия на заболяването с помощта на противогъбични, противовъзпалителни, кератолитични средства.

Псориазис на скалпа

Системно хронично-рецидивиращо имуно-медиирано заболяване, засягащо 1-3 % от популацията. Скалпът често се явява първо място на заболяването.

Характеризира се с еритемни плаки (зачервяване), сребристо-бели сквами (люспи), сърбеж, характерни нокътни промени и косопад при по-тежките случаи.

Тилната област е много честа локализация, но могат да бъдат засегнати множество отделни области или целия скалп.

Подобни лезии могат да се появят и по други части на тялото, което може да подпомогне диагностицирането. Себопсориазисът е състояние на припокриване между псориазис и себореен дерматит.

Характерно за него са по-малко сребристи сквами и по-жълтеникави и мазни сквами. Диагнозата е клинична, но дерматоскопията е много полезна за потвърждаването й. Понякога се налага кожна биопсия за изключване на други състояния.

Фоликулит

Представлява възпаление на космените фоликули, характеризиращо се с малки сърбящи папули и пустули (гнойни пъпки) върху еритемна (зачервена) основа, понякога многобройни, жълто-кафяви крусти (корички) и болезненост при по-тежките случаи. Бактерии, дрожди, вируси, травма, враснали косми са част от етиологията на фоликулита.

Предразполагащите фактори включват променен имунен статус, предшестващо увреждане на кожата, стафилококово носителство, недохранване, диабет, затлъстяване, употреба на някои лекарства (локални и системни стероиди, литий, контрацептивни средства, тестостерон, антиепилептици и др.)

Еозинофилният фоликулит има различна етиология и се смята, че се появява в резултат на автоимунен процес, насочен срещу себоцитите или някои компоненти на себума.

Съществува повърхностен и дълбок фоликулит, като повърхностният оздравява без белег, докато при дълбокия се наблюдават цикатрикси (белези) и безвъзвратна загуба на коса.

Лечението включва локални и системни антибиотици в зависимост от тежестта на симптомите, антибактериални сапуни и шампоани, редукция на теглото и отстраняване на предразполагащите фактори.

Косопад – видове

Телогенен ефлувиум – една от най-честите причини за загуба на коса. По-често е съобщаван при жени, като може да бъде както остър (остър преждевременен преход на фоликулите от анагенна към телогенна фаза), така и хроничен. Среща се при по-възрастни жени, а при деце е необичаен.

Причините могат да бъдат най-разнообразни: бременност, смяна на сезони, хронични заболявания, стрес, недоимъчно хранене, железен дефицит, ендокринни нарушения –хипер-/хипотиреоидизъм, употреба на различни медикаменти. В много от случаите се касае за идиопатичен ефлувиум.

Клинично се проявява с дифузно опадане на косми и загуба на обем, но изтъняване не е характерно. Острият телогенен ефлувиум преминава за около 3-6 месеца, а клинично възстановяването на косата отнема около 6-12 месеца.

Хроничният се характеризира с периоди на ремисия и рецидиви в продължение на няколко години, като причините са многофакторни и трудно се установяват.

Анагенен ефлувиум – представлява дифузен косопад, който се развива за много кратко време, обикновено при пациенти, които провеждат химиотерапия.

Други възможни етиологични причини са тежките метали, някои медикаменти – циклоспорин, колхицин, изониазид, леводопа, белтъчен дефицит, системни заболявания.

Тези вещества спират деленето на бързо растящите клетки, каквито са и тези на космения фоликул. Може да се съчетае с телогенен ефлувиум и тогава говорим за синдром на припокриването.

При анагенния косопад космените фоликули са в „замразено” състояние и възстановяването от него е бързо след преминаване на действието на увреждащия фактор. Понякога някои пациенти забелязват промяна в цвета и текстурата на космите след възстановяване от химиотерапия.

Алопеция ареата (кръгово оплешивяване) – често срещано автоимунно заболяване, при което Т-лимфоцитите и други имунни клетки обратимо потискат космените фоликули.

Характеризира се с поява на единични или множествени алопетични полета, без разрушаване на космения фоликул. Повече от 60 % от пациентите са под 20 годишна възраст при първи епизод, а 50% получава спонтанно възстановяване на косата до първата година.

При мъже може да започне от областта на брадата. Често се асоциира с други автоимунни заболявания като витилиго и болести на щитовидната жлеза.

Когато обхване целия скалп се нарича alopecia areata totalis, а когато е засегнато цялото тяло – alopecia areata universalis. Има различни методи за третиране на алопеция ареата – от локални кортикостероиди, имуномодулатори, миноксидил 5%, през интралезионални кортикостероиди до системна терапия.

Трихотиломания – умишлено издърпване и отскубване на космите на скалпа при възрастни и деца, което води до облекчаване на безпокойството и стреса.

Класифицира се като обсесивно-компулсивно разтройство. Освен скалпа, могат да бъдат включени вежди, мигли, пубистно окосмяване. Среща се 7 пъти по-често при деца на възраст от 0-5 и 10-13 г.

Лечението трябва да бъде комплексно и координирано между дерматолози и психиатри.

Tinea capitis – инфекциозно заболяване, засягащо предимно детската възраст между 3-7 г, причинено от дерматофити от род Trichophyton и Microsporum, което се предава от болно животно или човек.

Клиничната картина варира от асимптоматично алопетично петно с фина десквамация до възпалителни гнойни форми в зависимост от имунния статус на пациента.

Трихоскопията е изключително полезна за диагностициране на заболяването, поради някои характерни белези, но златен стандарт остава културелното изследване. Други методи за диагностика са директно изследване под микроскоп с КОН и под светлината на Wood.

Тракционна алопеция – травма на космените фоликули от стегнати прически. Среща се при силно опъната коса и прическа тип „конска опашка”, кокове, плитки, екстеншъни. Ако навиците продължат дълго време, това може да доведе до трайна загуба на коса.

Андрогенна алопеция – Една от най-честите причини за консултация със специалист по повод загуба на коса. Засяга генетично предразположени мъже и жени, при които има повишен отговор към андрогени (мъжки полови хормони).

Характеризира се с прогресивно миниатюризиране на космените фоликули чрез скъсяване на анагенната фаза (фазата на растеж), което води до постепенно преобразуване на терминалните косми във велус косми. Етиологията й е многофакторна и полигенетична.

Важно явление в патофизиологията на андрогенната алопеция е хормонът дихидротестостерон (DHT), който насърчава миниатюризацията на космените фоликули. DHT се произвежда локално в космения фоликул чрез преобразуване от тестостерон и представлява много мощен андроген.

Производството на андрогени се увеличава след началото на пуберитета и именно в юношеството започват първите забележими признаци. Обикновено засяга определени областти от скалпа, така наречените андроген-чувствителни зони.

Това са области, които имат високи нива на андрогенни рецептори в клетките на космения фоликул – фронтотемпоралната линия и горната част на скалпа (вертекс). Някои области на скалпа са устойчиви на андрогенните хормони и не оплешивяват – такава е окципиталната област.

Именно тези резистентни на тестостерон зони се използват при трансплантация на коса като донорска област. Често очакванията на пациентите за резултата от терапията са по-високи от реалните.

Поради тази причина е важно да се изясни, че основната цел на медикаментозното лечение е да спре прогресията на заболяването.

Локален миноксидил 2-5 % и орален Финастерид са единствените медикамента одобрени от FDA за лечение на андрогенна алопеция.

Андрогенната алопеция се характеризира с:

• Постепенно начало
• Преход в засегнатите области от големи, дебели, пигментирани терминални косми към по-тънки, по-къси, неопределени косми и накрая към къси, депигментирани велус косми.
• Андрогенната алопеция е нецикатрициална.
• При мъжете – обикновено процесът започва във фронталната линия в началото. Повече от 50 % от мъжете на 50 г. имат известна загуба на коса.
• При жените – загубата на коса започва дифузно в областта на короната на скалпа, а фронталната линия обикновено е запазена. Обикновено е свързано с менопаузата.
• Повечето жени с андрогенна алопеция имат нормални нива на андрогени в кръвта.
• Може да започне още в тинейджърска възраст, като рискът за появата й се увеличава с възрастта.
• Фамилна анамнеза за андрогенна алопеция

Съществуват различни скали за оценка на степента на оплешивяване при андрогенната алопеция, които са различни за мъже и жени.

Цикатрициална алопеция – представлява група заболявания, водещи до необратима загуба на космени фоликули. Уврежданията на космения фоликул могат да бъдат първични и вторични.

Докато при първични цикатрициални алопеции космения фоликул е основен таргет за унищожение, то при вторичните съществуват други причини, които в крайна сметка водят до деструкция на космения фоликул и заместването му от фиброзна тъкан.

Доказано е, че косопадът оказва негативно влияние върху самочувствието и може да доведе до по-високи нива на тревожност и депресия, както и социални последици.

Пациентите с цикатрициална алопеция по-специално страдат от значително влошаване на качеството на живот и високи нива на дистрес.

Лечението може да спре прогресията на заболяването, но не може да възстанови загубените космени фоликули. Ранното лечение е от ключово значение за минимизиране степента на необратима алопеция.

Най-честите заболявания, водещи до цикатрициална алопеция:

• Лихен планопиларис (Lichen planopilaris, LPP): първична цикатрициална алопеция, която засяга предимно жени. Атакува фоликуларните стволови клетки и може да засегне всяка област от скалпа, но обикновено се засяга вертекса (върха). Клинично се презентира като дифузно разпределени малки алопетични петна, които с времето се сливат и образуват големи алопетични цикатрициални зони, наличие на сърбеж и перифоликуларно възпаление. Трихоскопия и кожна биопсия са част от диагностиката на лихен планопиларис.

• Фронтална фиброзираща алопеция – (Frontal fibrosing alopecia) FFA е първична цикатрициална алопеция, може би най-честата алопеция в днешно време. Среща се главно при жени в менопауза, но се появява и при млади жени и мъже. Причината за тази алопеция е неясна. Хормоналният дисбаланс в генетично предразположени индивиди може да предизвика автоимунна реакция срещу космено-мастния фоликул. Някои автори я причисляват като вариант на лихен планопиларис. Клинично се наблюдава загуба на коса във фронто-темпоралната област (челно-слепоочната), сърбеж, парене и загуба и на косми в други области на тялото, включително и загуба на вежди. По лицето могат да се появят единични папули.

Дискоиден лупус еритематозус

Алопецията е добре познат симптом при хроничен дискоиден лупус еритематозус (DLE). Приблизително 60% от пациентите с DLE имат алопетични петна по скалпа под формата на диск и само 5–15% от пациентите със системен лупус развиват алопеция.

Клинично лезиите на скалпа се представят като добре дефинирани еритематозни люспести плаки на алопеция, понякога придружени от сърбеж.

Постепенно лезиите развиват кожна атрофия, зони с хиперпигментация (при пациенти с тъмна кожа) и трайна загуба на коса. Предразполагащи фактори са експозицията на слънце, тютюнопушенето, хормонален дисбаланс при генетично предразположени индивиди.

Обикновено засяга жени на възраст между 20-40 г. Кожните лезии се наблюдават най-често във фотоекспонираните участъци – нос, скули, ушна мида и външен слухов проход, гърба на ръката, деколте.

Диагностика на заболяванията на скалпа и косата:

Трихоскопията е неинвазивен метод, основан на дерматоскопия, който служи за оценка на косата и скалпа и се използва за диагностициране на заболявания в тази област. Терминът е въведен за първи път през 2006 г.

При трихоскопия структурите на косата и скалпа могат да се визуализират при многократно увеличение, което позволява визуализация на морфологични структури, които не се виждат лесно от невъоръжено око, включително перифоликуларни и интерфоликуларни промени, както и промени, свързани с дебелината и формата на косъма.

Когато е необходима биопсия, трихоскопията също е полезна при избора на най-доброто място за процедурата.

Лабораторните тестове са необходими за изключване на подлежаща причина или хронично системно заболяване. Най-често изследваме – ПКК, ДКК, желязо, феритин, хормони на щитовидната жлеза, полови хормони, вит. Д, вит. А, вит. Б12, вит. Б9, серумен цинк, АНА профил, серологични изследвания и др.

Тракционен тест, трихограма – използва се най-често за определяне на телогенен ефлувиум. Трихограмата дава възможност за определяне на съотношението анаген/телоген с помощта на микроскоп и потвърждава диагнозата телогенен ефлувиум. Трихоскопията успешно замества тези техники.

Кожна биопсия – при затруднение на клиничната диагноза и нужда от изключване на различни заболявания се взима парче тъкан от предварително определен регион от скалпа, което се изследва хистологично.

Често задавани въпроси за проблеми със скалпа